"Аз със сигурност няма да науча края на приказката, няма да разбера, какво ще стане с българите, с
хората въобще. Жалко, защото съм любопитен човек! Но струва ми се, че нещо съм доловил: никой не ме е
питал дали съм съгласен да се родя на този свят, никой няма да ме пита дали съм съгласен да умирам,
когато още ми се живее. Никой не ме е питал дали не бих имал някои възражения да се родя българин. И сега
като се оглеждам, като премислям, като връщам времето назад и си го подреждам, тъй както ми се иска, и като си спомням хората, които съм обичал от все сърце и те повечето са българи, казвам си – не съжалявам,
може да не е особено голям късмет да се родиш българин, но е интересно и поучително, и опасно и весело?
Как беше казал великият поет: Страшно е майко и весело!..."
Георги Данаилов
хората въобще. Жалко, защото съм любопитен човек! Но струва ми се, че нещо съм доловил: никой не ме е
питал дали съм съгласен да се родя на този свят, никой няма да ме пита дали съм съгласен да умирам,
когато още ми се живее. Никой не ме е питал дали не бих имал някои възражения да се родя българин. И сега
като се оглеждам, като премислям, като връщам времето назад и си го подреждам, тъй както ми се иска, и като си спомням хората, които съм обичал от все сърце и те повечето са българи, казвам си – не съжалявам,
може да не е особено голям късмет да се родиш българин, но е интересно и поучително, и опасно и весело?
Как беше казал великият поет: Страшно е майко и весело!..."
Георги Данаилов
